Индивиди, изпитващи стрелба, болки в долните крайници и периодични болки в краката, може да страдат от неврогенно накуцване. Може ли познаването на симптомите да помогне на доставчиците на здравни услуги да разработят ефективен план за лечение?

Неврогенна клаудикация

Неврогенното накуцване възниква, когато гръбначните нерви се компресират в лумбалната или долната част на гръбначния стълб, причинявайки периодична болка в краката. Компресираните нерви в лумбалния гръбначен стълб могат да причинят болки в краката и крампи. Болката обикновено се влошава при специфични движения или дейности като седене, изправяне или навеждане назад. Известен е още като псевдо-клаудикация когато пространството в лумбалния гръбнак се стеснява. Състояние, известно като лумбална спинална стеноза. Въпреки това, неврогенната клаудикация е синдром или група от симптоми, причинени от прищипан спинален нерв, докато спиналната стеноза описва стесняването на гръбначните проходи.

Симптоми

Симптомите на неврогенна клаудикация могат да включват:

• Спазми на краката.
• Изтръпване, изтръпване или усещане за парене.
• Умора и слабост на краката.
• Усещане за тежест в крака/ите.
• Остра, стрелкаща или болезнена болка, разпространяваща се в долните крайници, често и в двата крака.
• Може да има и болка в долната част на гърба или задните части.

Неврогенната клаудикация е различна от другите видове болки в краката, тъй като болката се редува – спира и започва произволно и се влошава при специфични движения или дейности. Стоенето, ходенето, слизането по стълби или огъването назад може да предизвика болка, докато седенето, изкачването на стълби или накланянето напред има тенденция да облекчава болката. Всеки случай обаче е различен. С течение на времето неврогенното накуцване може да повлияе на мобилността, тъй като хората се опитват да избягват дейности, които причиняват болка, включително упражнения, повдигане на предмети и продължително ходене. В тежки случаи неврогенното накуцване може да затрудни съня.

Неврогенното накуцване и ишиасът не са едно и също. Неврогенното накуцване включва притискане на нерв в централния канал на лумбалния гръбнак, което причинява болка в двата крака. Ишиасът включва компресия на нервните корени, излизащи от страните на лумбалния гръбнак, причинявайки болка в единия крак. (Карло Амендолия, 2014 г)

Причини

При неврогенна клаудикация компресираните гръбначни нерви са основната причина за болката в краката. В много случаи лумбалната спинална стеноза – LSS е причината за прищипания нерв. Има два вида лумбална спинална стеноза.

• Централната стеноза е основната причина за неврогенно накуцване. При този тип централният канал на лумбалния гръбначен стълб, в който се помещава гръбначният мозък, се стеснява, причинявайки болка в двата крака.
• Лумбалната спинална стеноза може да се придобие и да се развие по-късно в живота поради влошаване на гръбначния стълб.
• Вродено означава, че индивидът се ражда със състоянието.
• И двете могат да доведат до неврогенна клаудикация по различни начини.
• Стенозата на форамена е друг вид лумбална спинална стеноза, която причинява стесняване на пространствата от двете страни на лумбалния гръбначен стълб, където нервните корени се разклоняват от гръбначния мозък. Свързаната болка е различна по това, че е или в десния, или в левия крак.
• Болката съответства на страната на гръбначния мозък, където са притиснати нервите.

Придобита лумбална спинална стеноза

Лумбалната спинална стеноза обикновено се придобива поради дегенерация на лумбалната част на гръбначния стълб и има тенденция да засяга възрастни хора. Причините за стеснението могат да включват:

• Травма на гръбначния стълб, като например от сблъсък на превозно средство, работна или спортна травма.
• Дискова херния.
• Спинална остеопороза – артрит на износване.
• Анкилозиращ спондилит – вид възпалителен артрит, който засяга гръбначния стълб.
• Остеофити - костни шипове.
• Гръбначни тумори – неракови и ракови тумори.

Вродена лумбална спинална стеноза

Вродена лумбална спинална стеноза означава, че човек се ражда с аномалии на гръбначния стълб, които може да не са очевидни при раждането. Тъй като пространството в гръбначния канал вече е тясно, гръбначният мозък е уязвим на всякакви промени с възрастта на индивида. Дори хора с лек артрит могат да изпитат симптоми на неврогенна клаудикация рано и да развият симптоми на 30-те и 40-те години вместо на 60-те и 70-те години.

Диагноза

Диагнозата на неврогенната клаудикация до голяма степен се основава на медицинската история на индивида, физикалния преглед и образната диагностика. Физическият преглед и прегледът идентифицират къде се появява болката и кога. Доставчикът на здравни услуги може да попита:

• Има ли анамнеза за болки в долната част на гърба?
• Болката в единия крак ли е или и в двата?
• Болката е постоянна ли е?
• Болката идва ли и си отива?
• Болката подобрява ли се или се влошава при изправяне или седене?
• Движенията или дейностите причиняват ли болкови симптоми и усещания?
• Има ли обичайни усещания при ходене?

лечение

Леченията могат да се състоят от физиотерапия, спинални стероидни инжекции и лекарства за болка. Хирургията е последна мярка, когато всички други терапии не могат да осигурят ефективно облекчение.

Физиотерапия

A план за лечение ще включва физиотерапия, която включва:

• Ежедневно разтягане
• Укрепване
• Аеробни упражнения
• Това ще помогне за подобряване и стабилизиране на мускулите на долната част на гърба и ще коригира проблемите със стойката.
• Професионалната терапия ще препоръча модификации на активността, които причиняват симптоми на болка.
• Това включва правилна механика на тялото, запазване на енергия и разпознаване на сигнали за болка.
• Може също да се препоръчат презрамки или колани за гърба.

Спинални стероидни инжекции

Доставчиците на здравни услуги могат да препоръчат епидурални стероидни инжекции.

• Това доставя кортизонов стероид до най-външната част на гръбначния стълб или епидуралното пространство.
• Инжекциите могат да осигурят облекчаване на болката от три месеца до три години. (Сунил Мунакоми и др., 2024 г)

Болкоуспокояващи

Болкоуспокояващите лекарства се използват за лечение на интермитентно неврогенно накуцване. Те включват:

• Аналгетици без рецепта като ацетаминофен.
• Нестероидни противовъзпалителни лекарства или НСПВС като ибупрофен или напроксен.
• При необходимост могат да бъдат предписани НСПВС с рецепта.
• НСПВС се използват при хронична неврогенна болка и трябва да се използват само когато е необходимо.
• Дългосрочната употреба на НСПВС може да увеличи риска от стомашни язви, а прекомерната употреба на ацетаминофен може да доведе до чернодробна токсичност и чернодробна недостатъчност.

хирургия

Ако консервативното лечение не е в състояние да осигури ефективно облекчение и мобилността и/или качеството на живот са засегнати, може да се препоръча операция, известна като ламинектомия, за декомпресия на лумбалния гръбнак. Процедурата може да се извърши:

• Лапароскопски – с малки разрези, скопии и хирургически инструменти.
• Отворена хирургия – със скалпел и конци.
• По време на процедурата фасетите на прешлените се отстраняват частично или напълно.
• За да се осигури стабилност, костите понякога се сливат с винтове, пластини или пръти.
• Степента на успех и при двете е горе-долу еднаква.
• Между 85% и 90% от хората, подложени на операция, постигат дълготрайно и/или трайно облекчаване на болката. (Xin-Long Ma и др., 2017 г)

---

Медицина на движението: Хиропрактика

---

Препратки

Ammendolia C. (2014). Дегенеративна лумбална спинална стеноза и нейните измамници: три казуса. Вестник на Канадската асоциация по хиропрактика, 58 (3), 312–319.

Munakomi S, Foris LA, Varacallo M. (2024). Спинална стеноза и неврогенно накуцване. [Актуализирано на 2023 август 13 г.]. В: StatPearls [Интернет]. Островът на съкровищата (Флорида): StatPearls Publishing; януари 2024 г. Достъпен от: www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK430872/

Ma, XL, Zhao, XW, Ma, JX, Li, F., Wang, Y., & Lu, B. (2017). Ефективност на операцията спрямо консервативното лечение на лумбална спинална стеноза: преглед на системата и мета-анализ на рандомизирани контролирани проучвания. Международно списание по хирургия (Лондон, Англия), 44, 329–338. doi.org/10.1016/j.ijsu.2017.07.032